Допирателна.
Трябва ли да е
сама черта?
Може ли да бъде
равнина?

Искам да се допра
до истината
за началото и края
на света.

До потока
от потта, стичаща се
по гърба.

До първата хапка
от ябълката.
До цялата история
на греха.
До източния бряг
на океана.

На твоето сърце.

- Добре, а кучето защо е трикрако?
- Защото не може да кара скейтборд.

- А ти имаш ли си любима дума?
- Да.

ritesh: sir m from india
Wayne: Ok
ritesh: i have downloaded around 4000 books from internet,and now i want to sell then on internet
ritesh: is it possible to sell the books
Wayne: If you downloaded them from the Internet, I presume you don’t own these books
Wayne: So no
ritesh: okay so in this case.wat should i do then
Wayne: Write some books of your own
ritesh: okay this is the worst idea,i ve already made a website

Р: ama s tazi solidarnost me ozadachavash
Р: moje tq da e TQ
Р: ne moje6 da riskuvash
sonofthesungod: tq da e tq
sonofthesungod: abe ti wqrwash li w tiq gluposti
sonofthesungod: che ima tq naistina?
Р: ima vremenni tq
sonofthesungod: ne si me strike-wala dosega kato takawa lichnost
Р: vqrvam
sonofthesungod: wremenni tq
sonofthesungod: interesno
Р: 6toto kato sme tolkova hyper cool i umni i e mn trudno da si namerish match osven za seks
sonofthesungod: fact
Р: i ima nqkvi vremenni tq i toi deto stavat dokato ne si izhabite lafovete
sonofthesungod: hahaha
Р: i ne e hubavo da se izpuskat
Р: i posle aide pak 2 god bez gadje

sridhar: tell me your name
sridhar: i need that for further proceedings
Wayne: It’s Wayne
Wayne: Bruce Wayne
sridhar: thank you

Всеки знае какво е проста рекурсия. Тривиално е. Далеч по-любопитно е когато рекурсията е индиректна. Намерих интересен линк по темата на блога да dzver.

Metallica – Mama Said

Снощи в моя скучен сън
ти дойде без шум пред мен
и сама обрече се
на разсъблеченост.
И ако тази нощ
ти посмееш да нахлуеш пак,
кажи ми как
как
как
как да се държа?

Да те целувам ли?
В разумни граници.
Да се преструвам ли?
Само приятели.

Не знам как да го кажа
бих могъл да ти покажа,
но само ако довечера пак
решиш да осветиш неканена моя мрак.
И във забавен такт
и с много ме
ка
свет
ли
на
езика, който владея
ще прошепне нещо на
най-тайните места.

На твоята душа.

Не мразите ли разнообразните продукти за тоалетна хигиена с ужасните си дозатори, проектирани така, че винаги да докосват тоалетната чиния? Ами ако искам да си пийна после? А?

Juan Antonio: thanks Wayne, in spanish please?
Wayne: We only support in English
Juan Antonio: oh, estoy en Mexico y hablo poco ingles

или пък

Wayne: You need to enter the “SUPER” coupon code
Vitor: and how can i get one?
Wayne: it’s “SUPER”
Vitor: oh…the code is „SUPER“…is that?
Wayne: Yes

„Bulgarian Prime Minister Borisov has informed European Commission President Barroso of his intention to suggest Ms Kristalina Georgieva, currently Vice-President of the World Bank, as member of the European Commission.

The suggestion comes after Rumiana Jeleva’s resignation this morning. The resignation letter stated „Mr. Prime Minister. Please accept my resignation from all positions occupied by me, you can take the necessary steps for the withdrawal of my candidacy for the Bulgarian commissioner.“

via neurope.eu

Бареков навярно би казал „В България все пак има политика,“ и независимо колко е тъп, би бил прав.

Еди щастлив ден по Палакария…

Аватар, или аватара (от санскрит अवतार, слизане) е инкарнация на божество в индуизма. Най-често понятието се свързва с различните въплъщения на Вишну на земята, където той под различни образи извършва подвизи.*

За пръв път срещнах тази дума, когато се регистрирах още като тинейджър в един спортен портал. Беше нова и непозната. Справката в английската версия на Уикипедия само хвърли допълнителна неяснота върху същността. Години след това едва успях напълно да проумея горенаписаното определение.

Ето че след още няколко години киноиндустрията предложи, може би, най-касовото и гледано произведение „Аватар“. Снощи станах един от милионите зрители на Земята. Дадох своите 12 лв в подкрепа на глобализацията.

При все че съм далеч от кинокритиката, ще се опитам в чисто човешки план да поразсъждавам върху посланията на филма, някои научни противоречия и въобще моето възприятие на видяното. Като човек, който активно се интересува от природата, нейните закони, функциониране и организация, бях доста впечатлен от видянато във филма. Редица мисли, аналогии и въпроси се зародиха, гледайки го.

За съжаление, сюжетната линия е меко казано стандартна и с очакван щастлив край и добре, че невероятното техническо изпълнение на филма компенсира. Дори срещнах в Мрежата доста забавна съпоставка между историите за Покахонтас и Аватар. Бяха сменени само съществителните собствени имена. За мен произведение, непременно завършващо с такъв happy end е противоречащо на логиката и лишено от възможността да въздейства доста по-силно върху аудиторията.

Като стана въпрос за въздействие, навярно средно интелигентният зрител е осъзнал същността на посланието от филма. Не са важни ефектите на компютърната графика, правдоподобността на технологиите или актьорските качества. Аватар показа в синтезиран вид цялата философия на американизирания капиталистически свят. Чист и гол образ на безумието, на блясъка на доларчетата в очите на хората, в отношението към „диваците“. Нима американската агресия в Ирак бе нещо по-различно? Нима не бяха унищожени реликвите от времето на Вавилон, Шумер и Акад,  заради онази фосилна скала нефтът?!? Историята е позната – от Древния Рим до „най-свободното“ общество на Америка. Браво за смелостта на авторите на филма да разобличат собственото си общество! Чудно ми е обаче колко от гражданите на САЩ, а и въобще на планетата, са се саморазпознали сред онази меркантилна сган… Едва ли са много… Та те винаги са добрите момчета!

Другото далеч по-силно и конкретно послание на Аватар е за природата. Грозната истина бе извадена най-отпред. Без свян и без прикрития. Човешкото колективно съзнание е примитивно. Обитавайки своята среда, човек прави всичко възможно да я разруши. Това е вече факт на Земята. Фантастичното пренасяне на Пандора ни показа класическия модел на „овладяване“ на новите земи. Грабеж и разруха. Нищо повече. Дали въобще е бил прав великият учен Вернадски в началото на ХХ век, аргументирайки ноосферата**?

За мен гаф във филма е инвалидната количка. Абсурдно е при цялата тази технологична общност и достиженията, които се демонстрираха във филма, инвалидната количка да бъде същата като инвалидните колички от преди средата на ХХ век. Дори сега има автоматизирани такива… Странно ми се стори това.

Всъщност най-значително вниманието ми привлече природната среда. Аналогичната природа като на Земята, показана в този филм е слабост. Според съвременната официална наука съществуващият на Земята живот е резултат от хиляди случайни комбинации и процеси. Зародилият се живот като мегасложна кибернитична система е модулирал така средата си, че днес имаме такава атмосфера, хидросфера, литосфера и педосфера, каквито са най-удачни за нуждите на самия живот. Във филма е допуснато абсолютно аналогичното развитие на друг такъв свят. Ако се изключи божествената промисъл на галактическо ниво, то това е абсурдно. Както е и абсурдно да се предположи, че относително примитивните хуманоиди в друг свят ловуват с лък и стрели. Вселената и разумът предполагат доста по-голямо разнообразие. За мен добра фанстастика по отношение на другите разумни форми на живот е тази, която показва неаналогични за стериотипния човешки разум свойства.

Природите на Пандора и Земята се различават само по две неща една от друга според показаното от филма – на Пандора има летящи планини (това безумие няма да го коментирам) и има общ биотичен разум. Последният е в състояние да се самоорганизира чрез защитни механизми в критични за цялостното съществуване моменти. Всъщност подобна теория съществува и за биосферата на Земята. Съществуването на мегаорганизма Гея е аргументирано от Джеймс Лавлок в едноименната му книга. Той доказва, че унищожаването на живота като феномен е невъзможно от вътрешноземни събития. Единствено може да се случи изчезването на даден вид, род, семейство, клас… Но така или иначе животът ще съществува като феномен и функции, без значение дали човекът ще бъде част от него. Земята винаги ще е в състояние да се самовъзстанови…

Доволен съм, че гледах филма, но не бих го поставил сред най-любимите си. И все пак – ако историята завършваше с унищожаването на онази природна красота (един бърз поглед в гугъл на Гвианската планинска земя би показал подобни гледки), ефектът от филма щеше да е колосален и току-виж се бе появила някаква наченка на колективния ни земен човешки разум… По-добре разрушен виртуален свят, но спасен реален…

* Цитат от Уикипедия

** Ноосфера – сфера на разума, етап от развитието на биосферата, когато човешкият разум е фактор за функционирането й.

Ето и 3 снимки от Гвианската планинска земя:

… изглед на Тепуи

най-високият водопад в света – Керепакупай Меру

Над село Гела, под небето.

Родопският въздух е по-лек.

Продукти:

180 г мазнина
200 г захар
90 г кафява захар
2 средни яйца
2 ч.л. ванилия
250 г пресято брашно
1,5 ч.л. сол
1 ч.л. сода за хляб
340 г парченца полусладък шоколад
125 г. счукани орехи
115 г. полусладък шоколад

Начин на приготвяне:

Фурната се затопля на 190 градуса. Пергаментов лист се намазва леко с мазнина. В средно голяма купа се смесват, мазнината, двата вида захар, яйцата и ванилията. Сместа се разбива с миксер докато стане лека и пухкава. В средно голяма купа се пресява брашното и се смесва със солта и содата. Сухите продукти се прибират в маслената смес и се разбъркват добре. Добавят се шоколадовите парченца и ядките в тестото. На приготвения пергамент се отмерва приблизително по една супена лъжица смес. Сладките се нареждат на растрояние 7 см (или на такова разстояние че да не залепнат), настискат се леко с вилица и се пекат 10-15 минути. Сладките се вдигат от пергамента докато са още топли. Оставят се да изстинат на телена скаричка. Шоколадът се разтапя в тенджера с двойно дъно, след което шоколадовата смес се напълва в шприц и се украсяват сладките.

малко сложно, но доста вкусно

Богата и ароматна рецепта, за нг е перфектна

продукти:
1,8 кг обезкостена свинска рибица
1 с.л. сол
1/2 ч.л. изсушена мащерка
1/4 ч.л. стрит дафинов лист
1/4 ч.л. изсушен риган
3 с.л. олио
2 нарязани големи глави лук
1 счукана скилидка чесън
500 мл тъмна бира (Столично или Ариана; с други бири не става)
1 с.л. захар
50 гр размекнато масло
55 гр брашно

приготвяне:
1. Затоплете фурната на 150 градуса
2. Почистете месото от тлъстини. Завържете го с конец, за да не избяга
3. В малка купа смесете солта, мащерката, дафиновия лист и ригана
4. Втрийте подправките в месото.
5. Поставете месото в плитка купа. Покрийте го със фолио и го охладете за 2 часа.
6. Загрейте олиото на умерен огън в тежък тиган
7. Запържете месото добре от всички страни. Прехвърлето го в огнеупорно глинено гърне (ако нямате такова гърне става и в тава или йенска стъклена тенджера)
8. Поставете лука и чесъна в тигана. Загдушете ги 5 мин., докато се зачервят.
9. Добавете бирата и захарта. Кипнете сместа.
10. Изсипете сместа върху свинското.
11. Оставете го да се пече 1 и 1/2 - 2 часа, докато соковете му станат бистри при боцване с вилица.
12. Извадете свинското от гърнето и го поставете на чиния за сервиране.
13. В малка купа смесете маслото и брашното на гладка каша.
14. Загрейте соса в гърнето на умерен огън. Кипнете соса.
15. Като използвате тел за рабиване на яйца, добавете от маслото, за да сгъстите соса. Намалете огъня.
16. Оставете го да къкри 3 мин.
17. Разрежете печеното на филийки.
18. Залейте всяка порция със соса и сервирайте

рецептата е за 8 порции

*поустнах няколко рецепти поред, защото две или три седмици нищо не бях писал. направете си я тази рецепта, мега вкусна е, позволява и импровизации да ви е вкусно